Емоционалната интелигентност на българите

Емоционалната интелигентност на 546 българи беше диагностицирана чрез метода за изследване на емоционалната интелигентност като личностна черта – TEIQue. Методът беше успешно адаптиран и стандартизиран за България, а цялостната процедура е представена в книгата ми „За емоционалната интелигентност и индивидуалните различия на българиге”, издадена тази година.

 Адаптирането и стандартизирането на метода TEIQue за България допринася за обогатяването на инструментариума на практическите психолози с една полезна и важна методика, чрез която освен индивидуална диагностика и профилиране, може да се диагностицират успешно различни групи от хора и личностни черти, необходими за професионалната реализация.

Методът TEIQue има много добра и дълбочинна индивидуална психодиагностична способност като едновременно регистрира сферите за личностно развитие на индивида и предлага алтернативни области за кариерно развитие. Тестът изследва и групова динамика, взаимоотношения лидер – група – организация и е особено приложим за идентифициране на ефективни управленски стратегии.

Важно е да се подчертае, че методът TEIQue има и още едно предимство – той е неклиничен метод, конструиран на базата на данни от проведени изследвания с хиляди респонденти в психологическа норма и в разнообразие от естествени средови условия. В психологията са известни методологичните органичения на клиничните тестове, създадени в клинични условия и насочени към идентифициране на психопатологични тенденции и личностни дисфункции. Тази особеност на метода TEIQue го прави особено привлекателен за използване в различни сфери и осъществяване на професионална психологическа диагностика.

Участниците в българското изследване са с различен образователен статус, упражняват различни професии, родени са в различни по големина населени места. Интересно е, че изследваните лица са с различна поредност на ражданията, гелигиозна и политическа ориентация, а това се оказаха важни фактори за нивото на тяхната емоционална интелигентност. Подобна зависимост се открои и при разделението на българите на леворъки и десноръки, резултатите от които ще ви представя в няколко публикации.

Данните от изследването разкриват интересна психологическа картина на начина, по който българите оценяват себе си в четири области, измерващи тяхната емоционална интелигентност - благополучие, самоконтрол, емоционалност и общителност.

Като компоненти на измерваната сфера „Благополучие“ се включват оценките по теми, свързани със „Самоуважение“, „Щастие“ и „Оптимизъм“. Съдържателно, интерпретацията на благополучието е насочена към начина, по който хората се възприемат от гледна точка на общата ценност и от възприетите стандарти за субективно благополучие. Представят се възприетите лични убеждения за общото им качество на живот, целите и субективните стандарти, които българите смятат, че притежават или трябва да предприемат за подобряване на бъдещия им живот. Резултатите при изследване на благополучието показват най-общо нивото на положително отношение към себе си, опита и събитията и нивото на оптимистично очакване за събитията, съпътстващи житейските периоди. Оптимизмът е субективно преимущество, чрез което изследваните лица могат да разпознаят субективните си възможности, подкрепени от адекватно самоуважение, и така в трудни ситуации да продължават да действат, когато събитията са стресови, а изборът за субективна стратегия за справяне става по-труден.

„Самоконтролът“ над емоциите дава данни за три аспекта - „Емоционална регулация“, „Управление на стреса“ и „Импулсивност (ниска)“. Самоконтролът е личностна величина, която разкрива в каква степен индивидите са в състояние да осъществяват контрол върху своите собствени емоции и доколко могат да овладяват неконтролируеми (подсъзнателни) импулси. Резултатите от изследването показват доколко индивидите са убедени, че чрез притежаваните си личностни характеристики могат в дългосрочен времеви план да се справят с напрежението и стресовите ситуации през голяма част от своето ежедневието. Отчитат се също субективните им механизми за справяне със стрес и нивата на психологическата толерантност към събития от професионален и личен характер.

 „Емоционалността“ е психологичен аспект, насочен към изясняване на всички процеси, свързани с емоциите, емоционалната зрялост и емоционалната устойчивост на хората. Той изследва четири сфери - „Възприемане на емоции“, „Изразяване на емоции“, „Емпатия“ и „Взаимоотношения“. При изследване на емоционалността се отчита до каква степен българите поддържат пълноценни личностни взаимоотношения, възприемат и изразяват многообразието на емоционалната палитра, чрез която влияят на емоциите на другите, и показват или не емпатийност към тях.

Обикновено се приема, че „емпатията“ е израз на субективно съпреживяване от страна на човека към чувствата, възприятията и мислите на другия и се проявява като чувствителност към състоянието на другия. Голман определя емпатията като емоционална съпричастност, приемане на другия, емоционална отзивчивост към състоянието и емоциите на хората.

Четвъртата сфера на емоционалната интелигентност е „Общителност“. Тя е съвкупност от „Социално съзнание“, „Управление на емоции“ и „Асертивност“. В съдържателен план общителността представя обобщена представа за възприятията на хората за личностната им ориентация към готовността да общуват и да се свързват с хора от много различни социални среди, като поддържат трайни контакти с тях. Съзнателността към социалните събития се асоциира с успешност при изпълнението на различни професионални роли, независимо от характера на конкретната дейност или мястото на позицията в йерархичната структура на групата или организацията. Резултатите от изследването позволява да се установи личната представа и ефективност на емоциите на изследваните лица за начина, по който те отстоявта собствените си убеждения и влияят върху мненията, поведението и настроенията на другите от общността.

Асертивността (настойчивостта) се разглежда като личностна характеристика, която регулира проявите на тревожността най-вече в комуникативен контекст. Като личностна черта тя се свързва с различни личностни качества като доминантност, самоувереност, готовност за поемане на инициатива в социални ситуации и активно изразяване на несъгласие чрез оказване на влияние върху другите.

Характеристиките „Адаптивност“ и „Самомотивация” са също компоненти на Глобалната емоционална интелигентност. Адаптивността е личностно измерение, което разкрива желанието на индивида за промяна или готовност да се приемат всички предизвикателства. Адаптивните индивиди са мотивирани да въвеждат промени и отчитат полезността на иновативността.

Самомотивацията е устойчива личностна характеристика, измерваща вътрешната нагласа и готовност за учене, развитие и действия с определена набелязана цел. Тя се свързва най-често с личностните качества устойчивост, воля, усърдие и постоянство, увереност в себе си, положително самовъзприемане и личностна ценност.

Следват интересни резултати…..