Оптимистични ли сте за бъдещето на България?

събота, 15 септември 2012 г.

Емоционалната интелигентност на българите


Емоционалната интелигентност на 546 българи беше диагностицирана чрез метода за изследване на емоционалната интелигентност като личностна черта – TEIQue. Методът беше успешно адаптиран и стандартизиран за България, а цялостната процедура е представена в книгата ми „За емоционалната интелигентност и индивидуалните различия на българиге”, издадена тази година.
 Адаптирането и стандартизирането на метода TEIQue за България допринася за обогатяването на инструментариума на практическите психолози с една полезна и важна методика, чрез която освен индивидуална диагностика и профилиране, може да се диагностицират успешно различни групи от хора и личностни черти, необходими за професионалната реализация.
Методът TEIQue има много добра и дълбочинна индивидуална психодиагностична способност като едновременно регистрира сферите за личностно развитие на индивида и предлага алтернативни области за кариерно развитие. Тестът изследва и групова динамика, взаимоотношения лидер – група – организация и е особено приложим за идентифициране на ефективни управленски стратегии.
Важно е да се подчертае, че методът TEIQue има и още едно предимство – той е неклиничен метод, конструиран на базата на данни от проведени изследвания с хиляди респонденти в психологическа норма и в разнообразие от естествени средови условия. В психологията са известни методологичните органичения на клиничните тестове, създадени в клинични условия и насочени към идентифициране на психопатологични тенденции и личностни дисфункции. Тази особеност на метода TEIQue го прави особено привлекателен за използване в различни сфери и осъществяване на професионална психологическа диагностика.

Участниците в българското изследване са с различен образователен статус, упражняват различни професии, родени са в различни по големина населени места. Интересно е, че изследваните лица са с различна поредност на ражданията, гелигиозна и политическа ориентация, а това се оказаха важни фактори за нивото на тяхната емоционална интелигентност. Подобна зависимост се открои и при разделението на българите на леворъки и десноръки, резултатите от които ще ви представя в няколко публикации.
Данните от изследването разкриват интересна психологическа картина на начина, по който българите оценяват себе си в четири области, измерващи тяхната емоционална интелигентност - благополучие, самоконтрол, емоционалност и общителност.
Като компоненти на измерваната сфера „Благополучие“ се включват оценките по теми, свързани със „Самоуважение, „Щастие“ и „Оптимизъм“. Съдържателно, интерпретацията на благополучието е насочена към начина, по който хората се възприемат от гледна точка на общата ценност и от възприетите стандарти за субективно благополучие. Представят се възприетите лични убеждения за общото им качество на живот, целите и субективните стандарти, които българите смятат, че притежават или трябва да предприемат за подобряване на бъдещия им живот. Резултатите при изследване на благополучието показват най-общо нивото на положително отношение към себе си, опита и събитията и нивото на оптимистично очакване за събитията, съпътстващи житейските периоди. Оптимизмът е субективно преимущество, чрез което изследваните лица могат да разпознаят субективните си възможности, подкрепени от адекватно самоуважение, и така в трудни ситуации да продължават да действат, когато събитията са стресови, а изборът за субективна стратегия за справяне става по-труден.
„Самоконтролът“ над емоциите дава данни за три аспекта - „Емоционална регулация“, „Управление на стреса“ и „Импулсивност (ниска)“. Самоконтролът е личностна величина, която разкрива в каква степен индивидите са в състояние да осъществяват контрол върху своите собствени емоции и доколко могат да овладяват неконтролируеми (подсъзнателни) импулси. Резултатите от изследването показват доколко индивидите са убедени, че чрез притежаваните си личностни характеристики могат в дългосрочен времеви план да се справят с напрежението и стресовите ситуации през голяма част от своето ежедневието. Отчитат се също субективните им механизми за справяне със стрес и нивата на психологическата толерантност към събития от професионален и личен характер.
 „Емоционалността“ е психологичен аспект, насочен към изясняване на всички процеси, свързани с емоциите, емоционалната зрялост и емоционалната устойчивост на хората. Той изследва четири сфери - „Възприемане на емоции“, „Изразяване на емоции“, „Емпатия“ и „Взаимоотношения“. При изследване на емоционалността се отчита до каква степен българите поддържат пълноценни личностни взаимоотношения, възприемат и изразяват многообразието на емоционалната палитра, чрез която влияят на емоциите на другите, и показват или не емпатийност към тях.
Обикновено се приема, че „емпатията“ е израз на субективно съпреживяване от страна на човека към чувствата, възприятията и мислите на другия и се проявява като чувствителност към състоянието на другия. Голман определя емпатията като емоционална съпричастност, приемане на другия, емоционална отзивчивост към състоянието и емоциите на хората.
Четвъртата сфера на емоционалната интелигентност е „Общителност“. Тя е съвкупност от „Социално съзнание“, „Управление на емоции“ и „Асертивност“. В съдържателен план общителността представя обобщена представа за възприятията на хората за личностната им ориентация към готовността да общуват и да се свързват с хора от много различни социални среди, като поддържат трайни контакти с тях. Съзнателността към социалните събития се асоциира с успешност при изпълнението на различни професионални роли, независимо от характера на конкретната дейност или мястото на позицията в йерархичната структура на групата или организацията. Резултатите от изследването позволява да се установи личната представа и ефективност на емоциите на изследваните лица за начина, по който те отстоявта собствените си убеждения и влияят върху мненията, поведението и настроенията на другите от общността.
Асертивността (настойчивостта) се разглежда като личностна характеристика, която регулира проявите на тревожността най-вече в комуникативен контекст. Като личностна черта тя се свързва с различни личностни качества като доминантност, самоувереност, готовност за поемане на инициатива в социални ситуации и активно изразяване на несъгласие чрез оказване на влияние върху другите.
Характеристиките „Адаптивност“ и „Самомотивация” са също компоненти на Глобалната емоционална интелигентност. Адаптивността е личностно измерение, което разкрива желанието на индивида за промяна или готовност да се приемат всички предизвикателства. Адаптивните индивиди са мотивирани да въвеждат промени и отчитат полезността на иновативността.
Самомотивацията е устойчива личностна характеристика, измерваща вътрешната нагласа и готовност за учене, развитие и действия с определена набелязана цел. Тя се свързва най-често с личностните качества устойчивост, воля, усърдие и постоянство, увереност в себе си, положително самовъзприемане и личностна ценност.

Следват интересни резултати…..

Няма коментари:

Публикуване на коментар