Емоционалната интелигентност на българите

Емоционалната интелигентност на 546 българи беше диагностицирана чрез метода за изследване на емоционалната интелигентност като личностна черта – TEIQue. Методът беше успешно адаптиран и стандартизиран за България, а цялостната процедура е представена в книгата ми „За емоционалната интелигентност и индивидуалните различия на българиге”, издадена тази година.

 Адаптирането и стандартизирането на метода TEIQue за България допринася за обогатяването на инструментариума на практическите психолози с една полезна и важна методика, чрез която освен индивидуална диагностика и профилиране, може да се диагностицират успешно различни групи от хора и личностни черти, необходими за професионалната реализация.

Методът TEIQue има много добра и дълбочинна индивидуална психодиагностична способност като едновременно регистрира сферите за личностно развитие на индивида и предлага алтернативни области за кариерно развитие. Тестът изследва и групова динамика, взаимоотношения лидер – група – организация и е особено приложим за идентифициране на ефективни управленски стратегии.

Важно е да се подчертае, че методът TEIQue има и още едно предимство – той е неклиничен метод, конструиран на базата на данни от проведени изследвания с хиляди респонденти в психологическа норма и в разнообразие от естествени средови условия. В психологията са известни методологичните органичения на клиничните тестове, създадени в клинични условия и насочени към идентифициране на психопатологични тенденции и личностни дисфункции. Тази особеност на метода TEIQue го прави особено привлекателен за използване в различни сфери и осъществяване на професионална психологическа диагностика.

Участниците в българското изследване са с различен образователен статус, упражняват различни професии, родени са в различни по големина населени места. Интересно е, че изследваните лица са с различна поредност на ражданията, гелигиозна и политическа ориентация, а това се оказаха важни фактори за нивото на тяхната емоционална интелигентност. Подобна зависимост се открои и при разделението на българите на леворъки и десноръки, резултатите от които ще ви представя в няколко публикации.

Данните от изследването разкриват интересна психологическа картина на начина, по който българите оценяват себе си в четири области, измерващи тяхната емоционална интелигентност - благополучие, самоконтрол, емоционалност и общителност.

Като компоненти на измерваната сфера „Благополучие“ се включват оценките по теми, свързани със „Самоуважение“, „Щастие“ и „Оптимизъм“. Съдържателно, интерпретацията на благополучието е насочена към начина, по който хората се възприемат от гледна точка на общата ценност и от възприетите стандарти за субективно благополучие. Представят се възприетите лични убеждения за общото им качество на живот, целите и субективните стандарти, които българите смятат, че притежават или трябва да предприемат за подобряване на бъдещия им живот. Резултатите при изследване на благополучието показват най-общо нивото на положително отношение към себе си, опита и събитията и нивото на оптимистично очакване за събитията, съпътстващи житейските периоди. Оптимизмът е субективно преимущество, чрез което изследваните лица могат да разпознаят субективните си възможности, подкрепени от адекватно самоуважение, и така в трудни ситуации да продължават да действат, когато събитията са стресови, а изборът за субективна стратегия за справяне става по-труден.

„Самоконтролът“ над емоциите дава данни за три аспекта - „Емоционална регулация“, „Управление на стреса“ и „Импулсивност (ниска)“. Самоконтролът е личностна величина, която разкрива в каква степен индивидите са в състояние да осъществяват контрол върху своите собствени емоции и доколко могат да овладяват неконтролируеми (подсъзнателни) импулси. Резултатите от изследването показват доколко индивидите са убедени, че чрез притежаваните си личностни характеристики могат в дългосрочен времеви план да се справят с напрежението и стресовите ситуации през голяма част от своето ежедневието. Отчитат се също субективните им механизми за справяне със стрес и нивата на психологическата толерантност към събития от професионален и личен характер.

 „Емоционалността“ е психологичен аспект, насочен към изясняване на всички процеси, свързани с емоциите, емоционалната зрялост и емоционалната устойчивост на хората. Той изследва четири сфери - „Възприемане на емоции“, „Изразяване на емоции“, „Емпатия“ и „Взаимоотношения“. При изследване на емоционалността се отчита до каква степен българите поддържат пълноценни личностни взаимоотношения, възприемат и изразяват многообразието на емоционалната палитра, чрез която влияят на емоциите на другите, и показват или не емпатийност към тях.

Обикновено се приема, че „емпатията“ е израз на субективно съпреживяване от страна на човека към чувствата, възприятията и мислите на другия и се проявява като чувствителност към състоянието на другия. Голман определя емпатията като емоционална съпричастност, приемане на другия, емоционална отзивчивост към състоянието и емоциите на хората.

Четвъртата сфера на емоционалната интелигентност е „Общителност“. Тя е съвкупност от „Социално съзнание“, „Управление на емоции“ и „Асертивност“. В съдържателен план общителността представя обобщена представа за възприятията на хората за личностната им ориентация към готовността да общуват и да се свързват с хора от много различни социални среди, като поддържат трайни контакти с тях. Съзнателността към социалните събития се асоциира с успешност при изпълнението на различни професионални роли, независимо от характера на конкретната дейност или мястото на позицията в йерархичната структура на групата или организацията. Резултатите от изследването позволява да се установи личната представа и ефективност на емоциите на изследваните лица за начина, по който те отстоявта собствените си убеждения и влияят върху мненията, поведението и настроенията на другите от общността.

Асертивността (настойчивостта) се разглежда като личностна характеристика, която регулира проявите на тревожността най-вече в комуникативен контекст. Като личностна черта тя се свързва с различни личностни качества като доминантност, самоувереност, готовност за поемане на инициатива в социални ситуации и активно изразяване на несъгласие чрез оказване на влияние върху другите.

Характеристиките „Адаптивност“ и „Самомотивация” са също компоненти на Глобалната емоционална интелигентност. Адаптивността е личностно измерение, което разкрива желанието на индивида за промяна или готовност да се приемат всички предизвикателства. Адаптивните индивиди са мотивирани да въвеждат промени и отчитат полезността на иновативността.

Самомотивацията е устойчива личностна характеристика, измерваща вътрешната нагласа и готовност за учене, развитие и действия с определена набелязана цел. Тя се свързва най-често с личностните качества устойчивост, воля, усърдие и постоянство, увереност в себе си, положително самовъзприемане и личностна ценност.

Следват интересни резултати…..

За същността на емоционалната интелигентност

Терминът „емоционална интелигентност“ е определен от Американското дружество по диалектика през 1995 година като най-новия и често използвания в научно-популярната литература. Той е във фокуса на голяма част от изследванията в психологическата литература от 1920 г., когато основната идея за емоционалната интелигентност първоначално се свързва със социалната интелигентност. Едуард Торндайк, изследовател от Колумбийския университет, определя като „социална интелигентност“ способността да се разбират и управляват хората и да се подхожда разумно към човешките взаимоотношения (Thorndike, 1920). Торндайк поддържа тезата, че социалната интелигентност е вид когнитивна (познавателна) способност на личността. Терминът „емоционална интелигентност“ е споменат, до известна степен случайно, през 1960 г. в литературната критика и в текстове по психиатрия (Leuner, 1966). Две десетилетия по-късно понятието целенасочено е използвано от Уейн Пейн в неговата докторска теза „Изучаване на емоцията: развитие на емоционална интелигентност“. Той пръв обосновава необходимостта от изследване на феномена „емоционална интелигентност“ и изяснява значимостта на личностните черти за контрола над емоциите и овладяването на емоционалните процеси: „...хората могат да контролират емоциите си чрез личностните си характеристики...“ (Payne, 1986: 183-187). В своя опит да представи по-обширно оригиналната си идея за развитието на емоционалната интелигентност авторът, по подобие на Торндайк, също я разглежда като вид когнитивна способност, а не като личностна детерминанта.

Голям обем от научни статии и монографии са публикувани, за да се демонстрират опитите на различни групи изследователи да обяснят произхода и принадлежността на емоционалната интелигентност към различни домейни и да я концептуализират като способност, компетентност или личностна черта.

През 1983 г. Хаурд Гарднър в книгата си „Границите на ума“ анализира данни, получени чрез тестове за интелигентност, когнитивни експерименти и невропсихологични изследвания и въвежда идеята за множествената интелигентност. Като сравнява данните от много изследвания с тези, получени при изследвания, проведени основно с вундеркинди, които Гарднър нарича „надарени изоставащи“, авторът приема, че съществуват седем независими типа интелигентност. Под влияние на наследствеността или на социални фактори (обучението например) те не се развиват еднакво при различните индивиди. В теорията си за множествената интелигентност Гарднър твърди, че интерперсоналната интелигентност (способността за разбиране на очакванията, мотивацията и желанията на другите хора) и интраперсоналната интелигентност (способността за разбиране на себе си, за разбиране и оценка на собствените чувства и мотивация) са съставни части на емоционалната интелигентност (Gardner, 1983). Това е революционна за времето си идея, подлагана дълго време на критика от научната общност. Днес е ясно, че представените в концепцията на Гарднър идеи насочват към извода, че интерперсоналната и интраперсоналната интелигентност могат да се измерват единствено чрез тестове за интелигентност и свеждат научния принос на автора отново само до връзката на емоционалната интелигентност с когнитивните способности и сферата на интелекта.

Дейвис, Станков и Робертс определят емоционалната интелигентност като „неуловимо понятие“ (Davies, Stankov & Roberts, 1998: 989). Други автори оспорват научната й стойност и приемат: „…тя е повече мит, отколкото наука...“ (Matthews, Zeidner & Roberts, 2007: 547).

Учените, които изследват произхода на емоционалната интелигентност се опитват да намерят точната дефиниция, първоначално я свързват с различни личностни качества на характера. Например Голман я определя като съвкупност от качествата - „старание, упорство и постоянство“ и допълва, че „…съществува старомодна дума за сбор от умения, които емоционалната интелигентност символизира: това е характерът“ (Goleman, 1995: 28). Авторът допуска, че емоционалната интелигентност е съвкупност и от способности, към които включва уменията за „...самоконтрол, стремеж и упоритост, и способността да мотивираш себе си“ (Goleman, 1995: 85). Независимо от предположенията, че емоционалната интелигентност е свързана с характеровите особености на личността, Голман не подкрепя тезата си с емпирични данни. По тази причина неговата теория е оспорвана и приемана като научнопопулярна.

Сходна позиция излага и Гоинг. Той също определя емоционалната компетентност като „отличителна характерова черта“ (Gowing, 2001: 89-90) и прави анализ на някои емпирични изследвания, които целят да докажат тази теоретична хипотеза. В допълнение посочва, че са направени опити от много изследователи да я определят като съвкупност от способности, компетентности, някои качества на характера или личностни черти. Авторът констатира, че емоционалната интелигентност не е дефинирана пълно и ясно, въпреки че вече има теоретични позиции за нейната вероятна принадлежност към домейна на личността.

Според други автори емоционалната интелигентност е основополагаща и определяща за компетентностите, важни „за почти всяка професия“ (Cherniss, 2010: 10).

В дългогодишен творчески анализ на концептуалната същност на емоционалната интелигентност други автори идентифицират различни видове интелигентност - емоционална, социална, практическа и личностна. Определят ги като „ярки интелигентности“, защото оперират с „ярки познания“, каквито са познавателните способности и посочват, че имат значение за психичните и особено за емоционални процеси за индивида (Zajonc, 1980).

Аверил и Нанли смятат, че „ярките интелигентности“ оказват влияние върху преработката на социалната, практическата, личностната и емоционалната информация и са свързани с невербалните умения за възприемане, както и с емоционалната креативност (Averill & Nunley, 1992).

Извън научната сфера, според модерните схващания на специалистите по човешки ресурси и подбор на персонал в бизнес психологията емоционалната интелигентност е подходящо да се причисли към социологическите термини и да се определи като „меко умение“ (soft skill). Специалистите по подбор на персонал дефинират емоционалната интелигентност като сбор от личностни черти, социално привлекателни качества, отвореност на личността към общуване и приятелство и социално приемливи навици на личността. Към тази сложна комбинация те предлагат да се допълни и качеството оптимизъм. Специалистите, работещи в сферата на човешкия капитал, и особено тези в областта на организационното консултиране, са на мнение, че за оптималното поведение на служителите в организационна среда меките умения могат да допълват познавателната интелигентност, която те определят като „твърдо умение“ (hard skill). Като обосновават предложението си, те дават много примери от изследвания в центрове за подбор и потвърждават, че съчетаването на „твърди“ с „меки“ способности е задължителен елемент в оценъчно-селективните процедури при кандидатстване за различни професионални позиции (Cherniss, 2010).

Широкоспектърното понятие „емоционална интелигентност“, макар и непрецизно дефинирано, има приложимост освен в психологията, и във физиологията и в речника на изкуствоведи, политици, мениджъри и лидери. Интересно е да се подчертае, че в компютърните науки изследователите на изкуствения интелект разработват експертна система, която включва и програма за разбиране на емоциите на хората и я наричат „модел на изкуствена емоционална интелигентност“.

В психологията понятието „модел на емоционална интелигентност“ е въведено от Майер и Саловей (Mayer & Salovey, 1997) с цел да представят своя уникална теоретична концепция, която свързва емоционалната интелигентност основно с когнитивистичната парадигма. В ранните си разработки Майер и Саловей, повлияни от теорията на Гарднър за множествената интелигентност, предполагат, че емоционалната интелигентност е съставна част на конфигурация от социална, практическа и личностна интелигентност и е уникална комбинация от интелигентност и емоция. Определят я като „...способност на личността да разсъждава за емоциите си и чрез емоциите да обогати мисловния си процес“. Според авторите емоционалната интелигентност „...е съвкупност от умения и способности, чрез които се откриват и генерират емоции. Способностите едновременно подпомагат мисленето и емоционалното познание, като благоприятстват емоционалната регулация. Така се насърчава личността към емоционален и интелектуален растеж“ (Mayer & Salovey, 1997: 334).

Стърнберг, който активно участва в дискусиите по темата за дефинирането на емоционалната интелигентност прокарва идеята, че емоционалната интелигентност има определена връзка с личностната сфера.

През 2000 г. Ейдриън Фърнам и Константин Петридес представят задълбочен анализ на съществуващите разнообразни модели на емоционална интелигентност, следвайки идейната рамка, че тя е личностна черта. Определят я като „Констелация от емоционално свързани субективни възприятия и убеждения на личността за устойчивостта на нейните качества, чрез които тя овладява емоциите си.“

Структура на емоционалната интелигентност като констелация от личностни черти според А. Фърнам и К. Петридес

Личностни дименсии	Хората с високи нива на емоционална интелигентност се възприемат като…..
Приспособимост (адаптивност)	…гъвкави, инициативни и с готовност за промени и приспособяване към нови условия;
Асертивност (настойчивост)	…прями, настойчиви, откровени и с желание да представят и отстояват своите гледни точки и мнения;
Изразяване на емоции	… контактни, с готовност споделят и обсъждат собствените чувства с другите хора, общителни и оптимистични;
Управление на емоции	…с вътрешна емоционална овладяност и убеденост, че благоприятно влияят върху чувствата на другите хора;
Възприемане на емоции  (собствени и на другите)	…проницателни и с ясна представа, относно личните си чувства и чувствата на другите хора;
Емоционална регулация	… контролиращи собствените чувства и емоционални състояния - за кратък, умерен и дълготраен период от време;
Импулсивност (ниска)	… рефлексивни (отреагиращи) и склонни да проявяват рисково и импулсивно поведение (при висока импулсивност); ...склонни към контрол над рисково и импулсивно поведение (при ниска импулсивност);
Взаимоотношения	…сърдечни и последователни в отношението към другите и поддържането на пълноценни личностни взаимоотношения;
Самоуважение	…уверени в личния успех, убедени в качеството на личните постижения, добро самочувствие и позитивна оценка за себе си;
Самомотивация	…устойчиви при отстояване на неблагоприятни събития, постоянни и упорити при осъществяване на лични цели;
Социално съзнание	…успешни при изпълнението на различни професионални роли независимо от характера на конкретната дейност или мястото на позицията в йерархичната структура на организацията; ... общителни, енергични и успешно поддържащи социални мрежи чрез комуникативни умения;
Управление на стреса	…уверени, с готовност и решителност за превъзмогване на напрежението и справяне със стреса;
Емпатия (съпричастност)	…съпричастни към чувства и състоянията на другите, разбират и приемат гледните им точки; имат потребност да се задълбочават в тях и да ги анализират;
Щастие	…ентусиазирани и с позитивно емоционално състояние, основно насочено към настоящето вместо към миналото и бъдещето;
Оптимизъм	…уверени и склонни "да гледат откъм светлата страна" на живота.
Диспозиции
Благополучие	Комбинация от дименсиите: Самоуважение, Щастие, Оптимизъм
Самоконтрол	Комбинация от дименсиите: Емоционална регулация, Управление на стреса, Ниска импулсивност
Емоционалност	Комбинация от дименсиите: Възприемане на емоции, Изразяване на емоции, Емпатия, Взаимоотношения
Общителност	Комбинация от дименсиите: Социално съзнание, Управление на емоции, Асертивност
Глобална емоционална интелигентност	Съвкупност от всички 15 дименсии

                                                                                       

                                                          Източник: Petrdes & Furnham, 2001