Емоционалната интелигентност на българите

Емоционалната интелигентност на 546 българи беше диагностицирана чрез метода за изследване на емоционалната интелигентност като личностна черта – TEIQue. Методът беше успешно адаптиран и стандартизиран за България, а цялостната процедура е представена в книгата ми „За емоционалната интелигентност и индивидуалните различия на българиге”, издадена тази година.

 Адаптирането и стандартизирането на метода TEIQue за България допринася за обогатяването на инструментариума на практическите психолози с една полезна и важна методика, чрез която освен индивидуална диагностика и профилиране, може да се диагностицират успешно различни групи от хора и личностни черти, необходими за професионалната реализация.

Методът TEIQue има много добра и дълбочинна индивидуална психодиагностична способност като едновременно регистрира сферите за личностно развитие на индивида и предлага алтернативни области за кариерно развитие. Тестът изследва и групова динамика, взаимоотношения лидер – група – организация и е особено приложим за идентифициране на ефективни управленски стратегии.

Важно е да се подчертае, че методът TEIQue има и още едно предимство – той е неклиничен метод, конструиран на базата на данни от проведени изследвания с хиляди респонденти в психологическа норма и в разнообразие от естествени средови условия. В психологията са известни методологичните органичения на клиничните тестове, създадени в клинични условия и насочени към идентифициране на психопатологични тенденции и личностни дисфункции. Тази особеност на метода TEIQue го прави особено привлекателен за използване в различни сфери и осъществяване на професионална психологическа диагностика.

Участниците в българското изследване са с различен образователен статус, упражняват различни професии, родени са в различни по големина населени места. Интересно е, че изследваните лица са с различна поредност на ражданията, гелигиозна и политическа ориентация, а това се оказаха важни фактори за нивото на тяхната емоционална интелигентност. Подобна зависимост се открои и при разделението на българите на леворъки и десноръки, резултатите от които ще ви представя в няколко публикации.

Данните от изследването разкриват интересна психологическа картина на начина, по който българите оценяват себе си в четири области, измерващи тяхната емоционална интелигентност - благополучие, самоконтрол, емоционалност и общителност.

Като компоненти на измерваната сфера „Благополучие“ се включват оценките по теми, свързани със „Самоуважение“, „Щастие“ и „Оптимизъм“. Съдържателно, интерпретацията на благополучието е насочена към начина, по който хората се възприемат от гледна точка на общата ценност и от възприетите стандарти за субективно благополучие. Представят се възприетите лични убеждения за общото им качество на живот, целите и субективните стандарти, които българите смятат, че притежават или трябва да предприемат за подобряване на бъдещия им живот. Резултатите при изследване на благополучието показват най-общо нивото на положително отношение към себе си, опита и събитията и нивото на оптимистично очакване за събитията, съпътстващи житейските периоди. Оптимизмът е субективно преимущество, чрез което изследваните лица могат да разпознаят субективните си възможности, подкрепени от адекватно самоуважение, и така в трудни ситуации да продължават да действат, когато събитията са стресови, а изборът за субективна стратегия за справяне става по-труден.

„Самоконтролът“ над емоциите дава данни за три аспекта - „Емоционална регулация“, „Управление на стреса“ и „Импулсивност (ниска)“. Самоконтролът е личностна величина, която разкрива в каква степен индивидите са в състояние да осъществяват контрол върху своите собствени емоции и доколко могат да овладяват неконтролируеми (подсъзнателни) импулси. Резултатите от изследването показват доколко индивидите са убедени, че чрез притежаваните си личностни характеристики могат в дългосрочен времеви план да се справят с напрежението и стресовите ситуации през голяма част от своето ежедневието. Отчитат се също субективните им механизми за справяне със стрес и нивата на психологическата толерантност към събития от професионален и личен характер.

 „Емоционалността“ е психологичен аспект, насочен към изясняване на всички процеси, свързани с емоциите, емоционалната зрялост и емоционалната устойчивост на хората. Той изследва четири сфери - „Възприемане на емоции“, „Изразяване на емоции“, „Емпатия“ и „Взаимоотношения“. При изследване на емоционалността се отчита до каква степен българите поддържат пълноценни личностни взаимоотношения, възприемат и изразяват многообразието на емоционалната палитра, чрез която влияят на емоциите на другите, и показват или не емпатийност към тях.

Обикновено се приема, че „емпатията“ е израз на субективно съпреживяване от страна на човека към чувствата, възприятията и мислите на другия и се проявява като чувствителност към състоянието на другия. Голман определя емпатията като емоционална съпричастност, приемане на другия, емоционална отзивчивост към състоянието и емоциите на хората.

Четвъртата сфера на емоционалната интелигентност е „Общителност“. Тя е съвкупност от „Социално съзнание“, „Управление на емоции“ и „Асертивност“. В съдържателен план общителността представя обобщена представа за възприятията на хората за личностната им ориентация към готовността да общуват и да се свързват с хора от много различни социални среди, като поддържат трайни контакти с тях. Съзнателността към социалните събития се асоциира с успешност при изпълнението на различни професионални роли, независимо от характера на конкретната дейност или мястото на позицията в йерархичната структура на групата или организацията. Резултатите от изследването позволява да се установи личната представа и ефективност на емоциите на изследваните лица за начина, по който те отстоявта собствените си убеждения и влияят върху мненията, поведението и настроенията на другите от общността.

Асертивността (настойчивостта) се разглежда като личностна характеристика, която регулира проявите на тревожността най-вече в комуникативен контекст. Като личностна черта тя се свързва с различни личностни качества като доминантност, самоувереност, готовност за поемане на инициатива в социални ситуации и активно изразяване на несъгласие чрез оказване на влияние върху другите.

Характеристиките „Адаптивност“ и „Самомотивация” са също компоненти на Глобалната емоционална интелигентност. Адаптивността е личностно измерение, което разкрива желанието на индивида за промяна или готовност да се приемат всички предизвикателства. Адаптивните индивиди са мотивирани да въвеждат промени и отчитат полезността на иновативността.

Самомотивацията е устойчива личностна характеристика, измерваща вътрешната нагласа и готовност за учене, развитие и действия с определена набелязана цел. Тя се свързва най-често с личностните качества устойчивост, воля, усърдие и постоянство, увереност в себе си, положително самовъзприемане и личностна ценност.

Следват интересни резултати…..

За същността на емоционалната интелигентност

Терминът „емоционална интелигентност“ е определен от Американското дружество по диалектика през 1995 година като най-новия и често използвания в научно-популярната литература. Той е във фокуса на голяма част от изследванията в психологическата литература от 1920 г., когато основната идея за емоционалната интелигентност първоначално се свързва със социалната интелигентност. Едуард Торндайк, изследовател от Колумбийския университет, определя като „социална интелигентност“ способността да се разбират и управляват хората и да се подхожда разумно към човешките взаимоотношения (Thorndike, 1920). Торндайк поддържа тезата, че социалната интелигентност е вид когнитивна (познавателна) способност на личността. Терминът „емоционална интелигентност“ е споменат, до известна степен случайно, през 1960 г. в литературната критика и в текстове по психиатрия (Leuner, 1966). Две десетилетия по-късно понятието целенасочено е използвано от Уейн Пейн в неговата докторска теза „Изучаване на емоцията: развитие на емоционална интелигентност“. Той пръв обосновава необходимостта от изследване на феномена „емоционална интелигентност“ и изяснява значимостта на личностните черти за контрола над емоциите и овладяването на емоционалните процеси: „...хората могат да контролират емоциите си чрез личностните си характеристики...“ (Payne, 1986: 183-187). В своя опит да представи по-обширно оригиналната си идея за развитието на емоционалната интелигентност авторът, по подобие на Торндайк, също я разглежда като вид когнитивна способност, а не като личностна детерминанта.

Голям обем от научни статии и монографии са публикувани, за да се демонстрират опитите на различни групи изследователи да обяснят произхода и принадлежността на емоционалната интелигентност към различни домейни и да я концептуализират като способност, компетентност или личностна черта.

През 1983 г. Хаурд Гарднър в книгата си „Границите на ума“ анализира данни, получени чрез тестове за интелигентност, когнитивни експерименти и невропсихологични изследвания и въвежда идеята за множествената интелигентност. Като сравнява данните от много изследвания с тези, получени при изследвания, проведени основно с вундеркинди, които Гарднър нарича „надарени изоставащи“, авторът приема, че съществуват седем независими типа интелигентност. Под влияние на наследствеността или на социални фактори (обучението например) те не се развиват еднакво при различните индивиди. В теорията си за множествената интелигентност Гарднър твърди, че интерперсоналната интелигентност (способността за разбиране на очакванията, мотивацията и желанията на другите хора) и интраперсоналната интелигентност (способността за разбиране на себе си, за разбиране и оценка на собствените чувства и мотивация) са съставни части на емоционалната интелигентност (Gardner, 1983). Това е революционна за времето си идея, подлагана дълго време на критика от научната общност. Днес е ясно, че представените в концепцията на Гарднър идеи насочват към извода, че интерперсоналната и интраперсоналната интелигентност могат да се измерват единствено чрез тестове за интелигентност и свеждат научния принос на автора отново само до връзката на емоционалната интелигентност с когнитивните способности и сферата на интелекта.

Дейвис, Станков и Робертс определят емоционалната интелигентност като „неуловимо понятие“ (Davies, Stankov & Roberts, 1998: 989). Други автори оспорват научната й стойност и приемат: „…тя е повече мит, отколкото наука...“ (Matthews, Zeidner & Roberts, 2007: 547).

Учените, които изследват произхода на емоционалната интелигентност се опитват да намерят точната дефиниция, първоначално я свързват с различни личностни качества на характера. Например Голман я определя като съвкупност от качествата - „старание, упорство и постоянство“ и допълва, че „…съществува старомодна дума за сбор от умения, които емоционалната интелигентност символизира: това е характерът“ (Goleman, 1995: 28). Авторът допуска, че емоционалната интелигентност е съвкупност и от способности, към които включва уменията за „...самоконтрол, стремеж и упоритост, и способността да мотивираш себе си“ (Goleman, 1995: 85). Независимо от предположенията, че емоционалната интелигентност е свързана с характеровите особености на личността, Голман не подкрепя тезата си с емпирични данни. По тази причина неговата теория е оспорвана и приемана като научнопопулярна.

Сходна позиция излага и Гоинг. Той също определя емоционалната компетентност като „отличителна характерова черта“ (Gowing, 2001: 89-90) и прави анализ на някои емпирични изследвания, които целят да докажат тази теоретична хипотеза. В допълнение посочва, че са направени опити от много изследователи да я определят като съвкупност от способности, компетентности, някои качества на характера или личностни черти. Авторът констатира, че емоционалната интелигентност не е дефинирана пълно и ясно, въпреки че вече има теоретични позиции за нейната вероятна принадлежност към домейна на личността.

Според други автори емоционалната интелигентност е основополагаща и определяща за компетентностите, важни „за почти всяка професия“ (Cherniss, 2010: 10).

В дългогодишен творчески анализ на концептуалната същност на емоционалната интелигентност други автори идентифицират различни видове интелигентност - емоционална, социална, практическа и личностна. Определят ги като „ярки интелигентности“, защото оперират с „ярки познания“, каквито са познавателните способности и посочват, че имат значение за психичните и особено за емоционални процеси за индивида (Zajonc, 1980).

Аверил и Нанли смятат, че „ярките интелигентности“ оказват влияние върху преработката на социалната, практическата, личностната и емоционалната информация и са свързани с невербалните умения за възприемане, както и с емоционалната креативност (Averill & Nunley, 1992).

Извън научната сфера, според модерните схващания на специалистите по човешки ресурси и подбор на персонал в бизнес психологията емоционалната интелигентност е подходящо да се причисли към социологическите термини и да се определи като „меко умение“ (soft skill). Специалистите по подбор на персонал дефинират емоционалната интелигентност като сбор от личностни черти, социално привлекателни качества, отвореност на личността към общуване и приятелство и социално приемливи навици на личността. Към тази сложна комбинация те предлагат да се допълни и качеството оптимизъм. Специалистите, работещи в сферата на човешкия капитал, и особено тези в областта на организационното консултиране, са на мнение, че за оптималното поведение на служителите в организационна среда меките умения могат да допълват познавателната интелигентност, която те определят като „твърдо умение“ (hard skill). Като обосновават предложението си, те дават много примери от изследвания в центрове за подбор и потвърждават, че съчетаването на „твърди“ с „меки“ способности е задължителен елемент в оценъчно-селективните процедури при кандидатстване за различни професионални позиции (Cherniss, 2010).

Широкоспектърното понятие „емоционална интелигентност“, макар и непрецизно дефинирано, има приложимост освен в психологията, и във физиологията и в речника на изкуствоведи, политици, мениджъри и лидери. Интересно е да се подчертае, че в компютърните науки изследователите на изкуствения интелект разработват експертна система, която включва и програма за разбиране на емоциите на хората и я наричат „модел на изкуствена емоционална интелигентност“.

В психологията понятието „модел на емоционална интелигентност“ е въведено от Майер и Саловей (Mayer & Salovey, 1997) с цел да представят своя уникална теоретична концепция, която свързва емоционалната интелигентност основно с когнитивистичната парадигма. В ранните си разработки Майер и Саловей, повлияни от теорията на Гарднър за множествената интелигентност, предполагат, че емоционалната интелигентност е съставна част на конфигурация от социална, практическа и личностна интелигентност и е уникална комбинация от интелигентност и емоция. Определят я като „...способност на личността да разсъждава за емоциите си и чрез емоциите да обогати мисловния си процес“. Според авторите емоционалната интелигентност „...е съвкупност от умения и способности, чрез които се откриват и генерират емоции. Способностите едновременно подпомагат мисленето и емоционалното познание, като благоприятстват емоционалната регулация. Така се насърчава личността към емоционален и интелектуален растеж“ (Mayer & Salovey, 1997: 334).

Стърнберг, който активно участва в дискусиите по темата за дефинирането на емоционалната интелигентност прокарва идеята, че емоционалната интелигентност има определена връзка с личностната сфера.

През 2000 г. Ейдриън Фърнам и Константин Петридес представят задълбочен анализ на съществуващите разнообразни модели на емоционална интелигентност, следвайки идейната рамка, че тя е личностна черта. Определят я като „Констелация от емоционално свързани субективни възприятия и убеждения на личността за устойчивостта на нейните качества, чрез които тя овладява емоциите си.“

Структура на емоционалната интелигентност като констелация от личностни черти според А. Фърнам и К. Петридес

Личностни дименсии	Хората с високи нива на емоционална интелигентност се възприемат като…..
Приспособимост (адаптивност)	…гъвкави, инициативни и с готовност за промени и приспособяване към нови условия;
Асертивност (настойчивост)	…прями, настойчиви, откровени и с желание да представят и отстояват своите гледни точки и мнения;
Изразяване на емоции	… контактни, с готовност споделят и обсъждат собствените чувства с другите хора, общителни и оптимистични;
Управление на емоции	…с вътрешна емоционална овладяност и убеденост, че благоприятно влияят върху чувствата на другите хора;
Възприемане на емоции  (собствени и на другите)	…проницателни и с ясна представа, относно личните си чувства и чувствата на другите хора;
Емоционална регулация	… контролиращи собствените чувства и емоционални състояния - за кратък, умерен и дълготраен период от време;
Импулсивност (ниска)	… рефлексивни (отреагиращи) и склонни да проявяват рисково и импулсивно поведение (при висока импулсивност); ...склонни към контрол над рисково и импулсивно поведение (при ниска импулсивност);
Взаимоотношения	…сърдечни и последователни в отношението към другите и поддържането на пълноценни личностни взаимоотношения;
Самоуважение	…уверени в личния успех, убедени в качеството на личните постижения, добро самочувствие и позитивна оценка за себе си;
Самомотивация	…устойчиви при отстояване на неблагоприятни събития, постоянни и упорити при осъществяване на лични цели;
Социално съзнание	…успешни при изпълнението на различни професионални роли независимо от характера на конкретната дейност или мястото на позицията в йерархичната структура на организацията; ... общителни, енергични и успешно поддържащи социални мрежи чрез комуникативни умения;
Управление на стреса	…уверени, с готовност и решителност за превъзмогване на напрежението и справяне със стреса;
Емпатия (съпричастност)	…съпричастни към чувства и състоянията на другите, разбират и приемат гледните им точки; имат потребност да се задълбочават в тях и да ги анализират;
Щастие	…ентусиазирани и с позитивно емоционално състояние, основно насочено към настоящето вместо към миналото и бъдещето;
Оптимизъм	…уверени и склонни "да гледат откъм светлата страна" на живота.
Диспозиции
Благополучие	Комбинация от дименсиите: Самоуважение, Щастие, Оптимизъм
Самоконтрол	Комбинация от дименсиите: Емоционална регулация, Управление на стреса, Ниска импулсивност
Емоционалност	Комбинация от дименсиите: Възприемане на емоции, Изразяване на емоции, Емпатия, Взаимоотношения
Общителност	Комбинация от дименсиите: Социално съзнание, Управление на емоции, Асертивност
Глобална емоционална интелигентност	Съвкупност от всички 15 дименсии

                                                                                       

                                                          Източник: Petrdes & Furnham, 2001

Оптимизъм на заем - първа част

В горещите августовски дни, даже споменът за летенето на ято лястовици - заминаващо на юг или идващо от там - е прохлаждащ и много емоционален! Отлитането на лястовичите ята на юг към Африка отнася със себе си носталгични спомени и емоции от приятното им чуруликане, от чевръстото летене и изкусното виене на гнезда, от грижовността при отглеждането на малките, от оптимизма с който ни зареждат. Тази хармония ще ми липсва през зимата!

Не бях се замисляла защо лястовиците са толкова важни птици за нас! Вероятно мигрирането им към нас, не само предвещава пролет и позитивни емоции, но носи и междуконтинентално послание за уникална семейна хармонична общност и моногамност. Припомних си от часовете по биология, че гнездата им са едни от най-добре построените в птичия свят (без съвременни архитектурни проекти, експлоатация на материала или коефициент при сцепление на бетона). Бях забравила, че селския колорит на българските села задължително се допълва от живата украса на лястовичите гнезда, които според поверието носят щастие и се свиват само в стряхите на къщите на добрите стопани и хармоничните семейства.

В горещите августовски дни си спомних, колко е прохлаждащо през лятото под стряхата на селската къща да чуваш румоленето на реката, жуженето на пчелите и да се наслаждаваш на чуруликането на лястовичите разговори – все забързани, много подкрепящи, истински напевни и носещи утеха за хората. Тази идея за природна хармония може да се открие само в България от хора с автентични емоции!

Каква подходяща аналогия за студентите по психология в академичните часове по семейно консултиране и психотерапия е семейната общност на лястовиците! А техният живот може да е поведенчески модел за адаптивност, добро общуване, самомотивация и настойчивост. Всички тези качества, които приписваме на лястовиците са компоненти на емоционалната интелигентност при хората.

За връзката между емоциите и психологията на хората, и символите на лястовиците са писали Гео Милев, Йордан Йовков, Ангел Каралийчев, Шърли Кенеди. Много други автори са били пленени от заразяващото чувство на оптимизъм, жизненост, неуморност, постоянство, съпричастност, привързаност и родителско обгрижване, което лястовиците ни даряват всяка година от пролет до есен.

А ние, хората за изграждане на подобни умения се обучаваме в платени тренингови групи! Това според вас, парадокс ли е или природно и видово несъвършенство?

Мисля си, че не тропическото горещо лято тази година е проблема, който трябва да ни занимава. Посланията от юг-а са ценни за нас! Лястовиците могат да ни научат да култивираме нова сила за живот, да оцеляваме през трудните политически и социални сезони и да ни възвърнат оптимистичния нрав. В противен случай ни чака участта на българина Петър Моканина от Йовковия разказ „По жицата”! 

А тя, бялата лястовица може и никога да не се появи!

Оптимизъм на заем - втора част

И аз като всеки от вас в горещото лято се потапям в спомени за студените зимни дни, когато дишам по-добре, когато е бяло и красиво и обикновено очаквам прекрасния семеен празник Коледа. Това е един от парадоксите на човешката мисъл – винаги мечтаем за това, което нямаме, а когато го имаме не го оценяваме! В тази бягаща от реалността фантазия, спасяваща ме за миг от жегата, единствено лястовиците ми липсват. Мисляйки си за зимата, за връзката между лястовиците и Африка, очите ми издават моята сантименталност, сензитивност към красотата и хармонията в отношенията между хората, а в душата ми звънва лиричната мелодия от песничката „Jingle bells” и топлото чувства за семейна свързаност, хармония и надежда. Защо ли?

Една, много студена декемврийска утрин, както обикновено бързах за работа. Небето беше сиво от плътния килим облаци, преплели се сякаш завинаги над софийското небе. Хората в трамвая бяха мълчаливи, дистантни, вяли и намусени, както обичайно. Всеки бранеше територията си (около 0,50 квадратни метра транвайна площ), не даваше място на другия, независимо, че е чакал 40 минути при минусоите температури студ и се е качил с огромни усилия. Борбата за място в трамвая е интересна история. Тя е близка до сагата за оцеляване на Клифтън, описана в книгата на Джефри Арчър „Времето ще покаже”. Потапяйки се в непозната тълпа, натъпкана в трамвай през зимата, можеш да почувстваш всички психологични ефекти на анонимността – грубиянство, агресия, неконтролируема пошлост, емоционална нечистоплътност и най-вече заразяващото чувство за автономност на територия, необходимо ти за да оцелееш до следващата спирка.

Тази същата предколедна, много студена, декемврийска утрин се отказах да казвам „Благодаря” за отстъпената ми педя място или „Приятен ден” за дадената ми възможност да сляза на трамвайната спирка, а не да изхвърча от тълпата при отварянето на вратите. Нямах желания да мисля за смисъла от оскотяването на българина, от отчуждението, което ежедневно ни заразява. Не ми се мислеше и за трудните разговори в работата с вчерашен горчив привкус. Бях се отдала на монотонността, инерцията и безверието като повечето българи, пътуващи с градски транспорт. Задавах си единствено въпроса: „Това ли е моят живот – живот в трамвай, живот без социална правителствена политика, без ясна гражданска позиция, без сигурност за децата ми и мен самата?”

Силният трясък на отварящите се трамвайни врати, свистенето на трамвайните спирачки и внезапното ми връхлитане от спирачка върху човека пред мен, ме изскубнаха от философския ми унес и трябваше да сляза на спирката. Както обикновено беше валяло през нощта и трябваше да си преправям път между заледените участъци и преспите сняг пред умълчаната и тъжна сграда на българската култура. Часът беше 8 сутринта и в това все още спящо и неоживено място, от мен се очакваше бодро да препускам до работното си място. Да, но забавената ми походка, трудното ми придвижване и тъжните ми очи издаваха моята носталгия по пролетта, лястовиците и топлото време. Единствено студеният вятър се закачаше с мен, пощипвайки ме по бузите, ръцете и вледенявайки краката ми. Вятърът сякаш ми прошепваше: "Усмихни се, идва Коледа!" Нямах сили даже да поканя тази мисъл, защото дните преди заплата са дни на интересни преживявания и творческа борба за „свързване на двата края”.

За да ме съживи, студеният вятър ми направи подарък - неочаквани позитивни емоции и прелестна гледка! Дочувах едва гласовете на майка и дете да пеят весело песничката „Jingle bells”. Помислих, че студа и отнесоността ми правят шега и не вярвах на очите си. Сред вдигащата се мъгла се появиха два силуета на тъмнокожа млада дама и малко момиченце с големи, живи и радостни очички. Пееха прекрасно на английски език, смееха се и подскачаха на припевите, а тена от едва показалите се извън шапките лица, доказваше принадлежността им към негроидната раса.

Помислих си, че съм попаднала в паралелен свят. Не беше възможно в собствената ми страна, в 8 часа сутринта моят народ да е толкова мрачен, сив, безжизнен и безизразен, а чужденците в същите условия – студ, социална политика и слаба гражданска позиция, да са оптимистични, позитивни, да общуват подкрепящо с децата си, да са енергични и да показват автентичните си позитивни емоции.

Нека да поискаме оптимизъм на заем!