Оптимистични ли сте за бъдещето на България?

понеделник, 27 август 2012 г.

Оптимизъм на заем - първа част


В горещите августовски дни, даже споменът за летенето на ято лястовици - заминаващо на юг или идващо от там - е прохлаждащ и много емоционален! Отлитането на лястовичите ята на юг към Африка отнася със себе си носталгични спомени и емоции от приятното им чуруликане, от чевръстото летене и изкусното виене на гнезда, от грижовността при отглеждането на малките, от оптимизма с който ни зареждат. Тази хармония ще ми липсва през зимата!
Не бях се замисляла защо лястовиците са толкова важни птици за нас! Вероятно мигрирането им към нас, не само предвещава пролет и позитивни емоции, но носи и междуконтинентално послание за уникална семейна хармонична общност и моногамност. Припомних си от часовете по биология, че гнездата им са едни от най-добре построените в птичия свят (без съвременни архитектурни проекти, експлоатация на материала или коефициент при сцепление на бетона). Бях забравила, че селския колорит на българските села задължително се допълва от живата украса на лястовичите гнезда, които според поверието носят щастие и се свиват само в стряхите на къщите на добрите стопани и хармоничните семейства.
В горещите августовски дни си спомних, колко е прохлаждащо през лятото под стряхата на селската къща да чуваш румоленето на реката, жуженето на пчелите и да се наслаждаваш на чуруликането на лястовичите разговори – все забързани, много подкрепящи, истински напевни и носещи утеха за хората. Тази идея за природна хармония може да се открие само в България от хора с автентични емоции!
Каква подходяща аналогия за студентите по психология в академичните часове по семейно консултиране и психотерапия е семейната общност на лястовиците! А техният живот може да е поведенчески модел за адаптивност, добро общуване, самомотивация и настойчивост. Всички тези качества, които приписваме на лястовиците са компоненти на емоционалната интелигентност при хората.
За връзката между емоциите и психологията на хората, и символите на лястовиците са писали Гео Милев, Йордан Йовков, Ангел Каралийчев, Шърли Кенеди. Много други автори са били пленени от заразяващото чувство на оптимизъм, жизненост, неуморност, постоянство, съпричастност, привързаност и родителско обгрижване, което лястовиците ни даряват всяка година от пролет до есен.
А ние, хората за изграждане на подобни умения се обучаваме в платени тренингови групи! Това според вас, парадокс ли е или природно и видово несъвършенство?
Мисля си, че не тропическото горещо лято тази година е проблема, който трябва да ни занимава. Посланията от юг-а са ценни за нас! Лястовиците могат да ни научат да култивираме нова сила за живот, да оцеляваме през трудните политически и социални сезони и да ни възвърнат оптимистичния нрав. В противен случай ни чака участта на българина Петър Моканина от Йовковия разказ „По жицата”! 

А тя, бялата лястовица може и никога да не се появи!

Няма коментари:

Публикуване на коментар